Персонализираният принтер не е стандартна машина с няколко допълнителни компонента, прикачени към нея. Тази разлика има значение, защото думата „персонализиран“ често се използва неясно. На практика персонализираният принтер за индустриална струйна печат започва от производствените изисквания и се проектира навън: подложката, транспортната система, химическият състав на мастилото, методът за отвердяване и протоколът за комуникация с останалата част от производствената линия се определят въз основа на конкретната задача, която машината трябва да изпълни, а не въз основа на фиксирана рамка, около която клиентът трябва да нагоди работата си. Този променен стартов момент е това, което отличава специално проектираната система от модифицирана серийна единица, и променя икономическите параметри на целия проект.
Защо стандартният принтер оставя пари на масата
Всеки стандартен промишлен принтер носи набор от компромиси в дизайна, които са били разумни за най-широкия възможен пазар. Разстоянието между главата и повърхността е зададено за типична дебелина на субстрата. Позицията на лампата за отвръзване е определена за типична тежест на мастилото. I/O блокът поддържа протоколите, които производителят е решил, че са достатъчно чести, за да бъдат включени. На линия, която обработва един познат материал с една позната скорост, тези компромиси може да са достатъчно близки, така че никой да не ги забележи. На линия, проектирана за решаване на конкретен производствен проблем, разликата между машината и задачата се проявява на места, които никога не попадат във формуляра за капитализиране: допълнителен оператор, поставен до принтера, за да засича дефекти; скорост на линията, намалена с петнадесет процента, за да се запази отвръзването в рамките на допустимите граници; ръчен етап на регистрация, който съществува само защото принтерът не може да види маркировката, вече отпечатана от предходната машина.
Никоя от тези разходи не е невидима, защото е малка. Тя е невидима, защото се включва в ежедневните операции като нормална практика. Операторът, който „гледа“ принтера, става част от график на смяни. Намалената скорост на линията става предполагаемата производствена скорост. Ръчният етап става инструкция за работа. Персонализираният принтер е опит да се проектират тези компромиси извън линията още преди машината да бъде изградена, вместо да се плаща за тях при всяка смяна през целия живот на активите.
Интеграцията е мястото, където персонализацията оправдава разходите си
Електрическата и управляващата част на интеграцията е тази, където разликата между персонализирана и стандартна машина става най-очевидна. Производствената линия не е съвкупност от изолирани машини, които просто се намират близо една до друга. Напълнителят, етикетиращата машина, кутийката и контролерът на линията непрекъснато обменят сигнали за готовност, състояния на повреда и бройки на произведената продукция. Стандартният принтер често се доставя с универсален блок за дискретни входове/изходи и фиксиран списък от протоколи. Когато контролерът на производствената линия работи с EtherCAT, а принтерът поддържа само дискретни сигнали, интеграцията се превръща в несъгласувана комбинация от шлюзове и преобразуватели, която работи задоволително през първия ден, но след шест месеца води до неясни условия на повреда.
Персонализираното изграждане съгласува архитектурата за управление на принтера с автоматизационния стек на завода от самото начало. Това не означава, че всеки персонализиран машинен модел трябва да поддържа EtherCAT или Profinet. Това означава, че изборът на протокол се прави с предвид контролера на производствената линия, а не се оставя за по-късен етап. Същата логика се прилага и за физическия интерфейс: височината на конвейера, преходите за вход и изход, както и разположението на печатната станция спрямо оборудването преди и след нея, се определят едновременно, така че принтерът функционира като родна станция на линията, а не като чуждо устройство, което изисква допълнителна адаптация.
| Фактор на интеграция | Стандартен готов за употреба принтер | Персонализиран принтер |
|---|---|---|
| Съвместимост на протоколите | Ограничено до вградените опции, най-често само дискретни входове/изходи (I/O) | Съвместимо със стандартите на завода (EtherCAT, Profinet, EtherNet/IP) |
| Часове за интеграционно инженерство | обикновено 40–120 часа | обикновено 10–20 часа |
| Апаратно осигуряване на преобразуване на сигнали | Често са необходими външни шлюзове | Липсва, нативен протокол |
| Настройка при стартиране след интеграция | 2–5 дни | По-малко от 1 ден |
Часовете в тази таблица не са маркетингова оценка. Те са получени от производствени линии за опаковане и преработка със средна сложност и обясняват защо покупната цена на принтера е слаб индикатор за реалната инвестиция. Часовете за инженерна работа и настройката при пускане в експлоатация не се посочват в комерсиалното предложение, но се отразяват в график-плановете на проекта и в първия месец на производството.
Общата стойност на собствеността се определя от времето на работа и разходите за консумативи
Простоите са моментът, в който аритметиката става неудобна. Според доклада на Siemens „Истинската стойност на простоите“ неплановите простои струват приблизително 36 000 щ.д. за час в производството на бързооборотни потребителски стоки и до 2,3 милиона щ.д. за час в автомобилната промишленост. Принтер, който изисква допълнителен ден за отстраняване на проблеми по време на пускането или който принуждава намаляване на скоростта, за да се изсуши дебел слой мастило, не само подценява показателите в техническата документация. Той повтаря тази загуба отново и отново — всеки работен смени, през която линията функционира с по-ниска скорост от предвидената.
Зависимостта от разходни материали следва същия модел. Стандартните принтери често се доставят с ограничен одобрен списък на материали, който създава зависимост от един-единствен доставчик за мастила, почистващи средства и резервни части. Персонализираната спецификация може да включи програма за квалифициране на мастила, която сертифицира втори доставчик още по време на етапа на производство, преди машината изобщо да бъде инсталирана. Този ход защитава операцията от увеличения на цените и прекъсвания в доставките, които напълно излизат извън контрола на покупателя, след като принтерът вече е свързан с един доставчик на мастила.
Общата картина на разходите също трябва да включва труда, свързан с принтера. Предварителната обработка, обработката на детайлите, вградената инспекция и сортирането често представляват по-голяма част от разходите за системата, отколкото самият печатен двигател. Машина, която се интегрира гладко с тези работни станции, защитава възвращаемостта на цялата производствена клетка, а не само на етапа на печатане. Когато принтерът се избира спрямо производствената линия, а не спрямо шасито, икономиите от труд и обработка се натрупват заедно с подобрението на качеството на печата.
Производствена линия за преобразуване, където принтерът е трябвало да се нагоди към конвейера, а не обратното
Един производител на опаковки, който произвежда сгъваеми кутии, имаше прост за формулиране, но труден за решаване проблем, който стандартните машини не можеха да решат ефективно. Съществуващата машина за сгъване и залепване имаше фиксирана геометрия на конвейера и контролер на линията, който използваше протокола Profinet, а материала за кутиите варираше от леки покрити картони до по-тежки рециклирани видове в рамките на една и съща смяна. Стандартният принтер щеше да изисква модификация на конвейера, за да съответства на височината на входа, както и шлюз за протоколи, за да комуникира с контролера на линията. Модифицираната машина би работила, но при всяка смяна на типа картон операторът щеше да трябва ръчно да настройва разстоянието между главата и материала и интензивността на отвръзването.
Персонализираната конфигурация предвиждаше разполагането на печатната станция около съществуващата геометрия на транспортьора, нативно съвместимост с интерфейса Profinet и включваше система за рецепти на субстрати, която запазваше височината на главата, мощността за отвръзване и формата на импулса на мастилото за всеки клас платки. Превключването между продукти се превърна в избор на рецепта, а не в ръчна настройка. Това не е драматична история за нова печатна глава. Това е история за машина, проектирана според съществуващите ограничения на производствената линия, а не обратното – да се иска от линията да поеме ограниченията на принтера.
Където персонализацията е погрешно решение
Персонализацията не е универсално по-добра и третирането ѝ като подразбираща се опция е сигурен начин за прекомерни разходи. Персонализираната машина струва повече отначало, отнема повече време за доставка и изисква покупателят да познава добре процеса, за да определи точните изисквания. Магазин, който закупува първия си цифров принтер и все още експериментира с материали за печат, може да се възползва повече от стандартна машина, която предлага известна базова конфигурация, често срещани резервни части и мрежа за поддръжка, която вече е работила с точно тази конфигурация стотици пъти. Когато приложението все още е в процес на развитие, фиксирането на персонализирана спецификация може да „закове“ погрешни предположения в стомана.
Решението зависи от това дали разликата между стандартната машина и приложението ще бъде покрита през целия експлоатационен живот на машината чрез инженерни часове, отпадъци и загубена производителност. Когато субстратът е известен, обемът е стабилен, а разходите за компенсиране на несъответствието са измерими, надценката за персонализирана конструкция обикновено е по-евтиният вариант. Когато тези условия липсват, стандартната машина е честният избор. Подходът „configure-to-order“ може да запълни средната позиция, като започне с модулна архитектура, която може да се разширява по ширина, цвят или технологични възможности по мярка на уточняващите се производствени изисквания, вместо да се прави пълно персонализирано проектиране още от първия ден.
За операциите в тази средна зона конфигурационната работа се извършва преди изграждането на машината. NOVA Inkjet Technology подхожда към персонализираните платформи чрез тестване на конфигурацията за печат и инженерни решения, специфични за субстрата, като подбира главата, мастилото, процеса на отвръхване и транспортирането според изискванията за производство, а не принуждава всяка линия да отговаря на една и съща фиксирана спецификация. Процесите на производство и контрол на качеството следват конфигурацията, така че персонализираното изпълнение остава контролиран инженерен процес, а не единичен експеримент.
Съдържание
- Защо стандартният принтер оставя пари на масата
- Интеграцията е мястото, където персонализацията оправдава разходите си
- Общата стойност на собствеността се определя от времето на работа и разходите за консумативи
- Производствена линия за преобразуване, където принтерът е трябвало да се нагоди към конвейера, а не обратното
- Където персонализацията е погрешно решение